EUvsDisinfo Мит, който отказва да отмре – че НАТО носи вината

EUvsDisinfo

Мит, който отхвърля да отмре – че НАТО носи виновността за войната на Русия (оригинално заглавие: The myth that won’t die: blaming NATO for Russia’s war)

В мрачния пейзаж на дезинформацията малко разкази са се оказвали толкоз упорити, колкото изказванието, че разширението на НАТО е предизвикало Русия да нахлуе в Украйна.

Този мит, рециклиран и ребрандиран от апологетите на Кремъл, трансферира върху Запада виновността за съветската експанзия – и не се преценява нито с историята, нито с обстоятелствата. Време е да назовем този разказ с същинското му име: той съставлява едно комфортно изкривяване на обстоятелствата, предопределено да оправдае една война, за която опрощение няма.

Мит 1: „ Русия беше предизвикана. НАТО наруши заричане “

Един от най-често срещаните легенди в прокремълската изразителност е, че НАТО е заречен да не се уголемява „ нито сантиметър на изток “ след Студената война. Няма обаче доказателства за публично съглашение за такова нещо. Много западни водачи и разкрити документи удостоверяват, че въпреки да е имало полемики за позицията на НАТО в Германия по време на обединяването, не е бил поеман обвързващ или световен ангажимент за заледяване на границите на алианса за неопределен срок.

И ето един значим миг: в случай че Русия в действителност е желала такава гаранция, тя знае доста добре по какъв начин работи интернационалната дипломация. Тя би упорствала за контракт, публично съглашение или най-малко обществено документиран ангажимент. Но това по този начин и не се е случило – тъй като такова заричане в никакъв случай не е било публично давано или търсено. Дори Михаил Горбачов, руският водач по това време, удостовери, че не е имало съглашение или заричане за това НАТО да не се уголемява. В дипломацията в случай че няма контракт, подписано съглашение или обществена декларация, то няма и обвързващо заричане. Русия схваща това. Това не е незнание – това е тенденциозен ревизионизъм от страна на Путин.

По-важното е, че суверенните страни в Източна Европа желаеха да се причислят към НАТО – не тъй като НАТО се стреми да обкръжи Русия, а поради претърпените от тези страни десетилетия на руска окупация и нашествия и решимостта им в никакъв случай да не се връщат към това подчинено състояние. Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния – тези страни не са пешки, разигравани от Вашингтон. Те са демокрации, които вършат стратегически избор за своята сигурност. Да се ​​твърди друго значи да им се отхвърли свободата на деяние и да се отрекат историята и суверенитетът им.

Мит 2: „ Украйна беше на път да се причисли към НАТО. Русия нямаше избор “

Въпреки доста изказвания за противоположното, Украйна не беше на прага на присъединение към НАТО при започване на 2022 година Да, Украйна от дълго време показваше интерес към участие, само че нямаше нито публична покана, нито интензивен развой на присъединение. Идеята, че участието на Украйна в НАТО е неизбежно, е по-скоро кремълска небивалица, в сравнение с факт. Това беше далечна опция, а не настояща политика.

Ултиматумът на Русия от декември 2021 година за гаранции, че Украйна в никакъв случай няма да се причисли към НАТО, в никакъв случай не е представлявал действително предложение в полето на дипломацията – този ултиматум бе предлог. Искането НАТО в никакъв случай да не приема Украйна, че и да отдръпна наличието си от всички включили се след 1997 година страни, зачерквайки десетилетия суверенни решения на източноевропейските страни, не беше детайл от договаряния – това беше едно невероятно искане. Путин знаеше, че НАТО в никакъв случай не би могъл да одобри това искане, без да се откаже от главните си правила и сигурността на страните членки. Ултиматумът беше насочен за да бъде отритнат. Това беше инсцениран акт, а не дипломатическо изпитание.

А кое е може би най-недвусмисленото доказателство, че НАТО не е същинската причина за нашествието? Думите на самия Путин. В своя тирада от февруари 2022 година, тъкмо преди нашествието, той съвсем не се концентрира върху НАТО. Вместо това той сложи под въпрос самото право на Украйна да съществува като самостоятелна страна – потвърждавайки, че е „ основана от Ленин “ и би трябвало да бъде част от Русия. Тази изразителност въплъщава не съображения, свързани с защитата, а имперски упоритости.

Ако Русия фактически е имала опасения от присъединението на Украйна към НАТО, започването на пълномащабна инвазия е може би най-сигурният метод да се подсигурява по-тясно координиране и поддръжка от Запада. Войната не възпря НАТО да се сближи с Украйна – тя форсира процеса на доближаване. Това не е боязън, това е хазартна игра, стимулирана от други цели.

Мит 3: „ Русия се опасяваше от наличието на НАТО по границите й “

Тезата, че Русия нахлу в Украйна поради боязън от НАТО опонира на дейностите на самата Русия. Ако Москва фактически е възприемала НАТО като непосредствена опасност и е вярвала, че НАТО възнамерява да употребява Украйна като стартова площадка за война против Русия, то тя щеше да схване по-предпазлив метод, поради военната мощност на НАТО.

Всъщност съветското навлизане в Украйна през февруари 2022 година показва противоположното: пресметната убеденост, че НАТО няма да се намеси непосредствено и че НАТО не търси война с Русия. И тази сметка излезе вярна. НАТО, макар военната си мощност, неведнъж акцентира, че няма да изпраща войски в Украйна и да влиза в пряк конфликт с съветските сили. Путин знаеше това – и надлежно пое обмислен риск.

Ако Кремъл в действителност се опасяваше от НАТО, той нямаше да предизвика сюжет, който в допълнение да ангажира силата и въоръжението на НАТО. Но го направи – тъй като същинската мотивация не беше страхът от НАТО. Истинската мотивация беше желанието на Русия да си възвърне контрола над Украйна и да осуети прозападните ѝ аспирации.

Мит 4: „ През 2014 година в Украйна бе сбъднат прелом, дирижиран от Запада “

Това изтъркано факсимиле внушава неглижиране на волята на украинския народ, който през 2013–2014 година излезе по улиците с гледище за отчетност, промени и завършек на корумпираното ръководство, подкрепяно от Русия. Революцията на достолепието не беше проведена от Централно разузнавателно управление на САЩ или НАТО, а беше провокирана от внезапното отменяне от страна на президента Янукович на известното съглашение за свободна търговия и асоцииране с Европейски Съюз и от репресиите му против протестиращите.

Кремъл изкарва това демократично въстание като воден от Запада прелом, тъй като не желае да допусне, че прилежащите на Русия страни могат да изберат друг път – подобен, който не се върти към Москва. За властническите режими силата на свободните хора постоянно е зложелател.

Какво пропуща митът

За да разберем същински тази война, дано се вгледаме не в решенията на НАТО, а в думите на самия Владимир Путин. В своето скандално известно есе от юли 2021 година и речта си от февруари 2022 година Путин отхвърли украинския суверенитет и показа страната като историческа част от Русия. Мотивите му не са отбранителни – те са имперски. Той реализира нахлуването, с цел да си върне контрола над някогашната руска република, с цел да смаже една настояща народна власт на границата с Русия и с цел да даде сигнал на другите постсъветски страни, че завоят на запад води до тежки последици.

Путин не се опасява от НАТО. Той се опасява от демокрацията. Той се опасява, че прилежащите на Русия демократични страни, които преди са били под окупацията на Москва, ще послужат като доказателство за руснаците, че и те могат да живеят свободно – без олигарси и авторитаризъм. Това е същинската опасност за властта на Кремъл.

НАТО е извинението, а не повода

Да се упреква НАТО за войната на Русия е комфортен, само че не и меродавен разказ. Той оневинява агресора, отхвърля да признае, че по-малките страни могат да имат въздействие и изопачава десетилетия история след края на Студената война. Този мит обслужва единствено един стопанин: Кремъл.

Нека не се оставяме да бъдем заблуждавани. Украйна не е „ предизвикала “ Русия повече, в сравнение с една сложена на къщната врата брава би могла да предизвика крадеца. Тази война не е резултат от неспазени обещания или неправилно разбрани червени линии. Става въпрос за власт, надзор и отвод да се разреши на другите страни да живеят свободно отвън орбитата на Москва.

Колкото по-скоро погребем този мит, толкоз по-бързо ще можем да стартираме да търсим сметка на виновните – и да отстояваме истината.

Други тематики в тазседмичния обзор от EUvsDisinfo:

- Прокремълските медии още веднъж стартират безпочвеното изказване, че така наречен „ Дълбока страна “ дърпа конците в Европа, като сякаш я принуждава да продължи войната в Украйна. В основата на този разказ стоят от дълго време опровергани тайни теории, които комфортно пренебрегват обстоятелството, че войната е резултат от непровокираната пълномащабна инвазия на Русия. Няма доказателства за сенчести елити, които диктуват европейската политика – това е просто следващ опит за делегитимиране на западните демокрации, показване на Европейски Съюз като подбудител на войната и отклонение на публичното внимание от съветската експанзия.

- Станахме очевидци на смъртоносна съветска ракетна офанзива над Суми, при която починаха 35 цивилни и бяха ранени над 100 по време на религиозно събитие. Агентите на дезинформацията изопачават събитието и внушават, че украинците упрекват личния си президент Володимир Зеленски за случилото се. Тези изказвания не са подкрепени от достоверни източници и се базират на преднамерено подбрани или изфабрикувани изявления в обществените медии. Всъщност достоверните репортажи от мястото на събитието демонстрират, че публичното отвращение от удара е ориентирано към Русия, а не към украинското управление. Оправданието на Русия, че е преследвала „ военна цел “ остава недоказано, а високият брой на жертвите измежду цивилното население приказва доста.

- Тази седмица тактиката на Кремъл се обогати с нов детайл – пропагандата упрекна Европейски Съюз в поощряване на цензурата в Молдова. Внушението е във връзка краткотрайно 60-дневно прекъсване на лиценза на канала “TVC21 ”. Невярно се споделя, че Европейски Съюз е насърчил прекъсването. Всъщност посланикът на Европейски Съюз в Молдова прикани за по-ясна аргументация и бистрота по отношение на решението – а не за цензура. Европейски Съюз поредно отстоява свободата и плурализма на медиите и тази операция е част от по-широкото обръщение на Москва, че европейските политики са властнически.

EUvsDisinfo/ превод: Представителство на Европейската комисия в България